За читалището
„Батак! Неговото име е свобода. Свобода, завоювана с геройство и трагизъм, със себеотрицание и саможертва… Легенда, създавана векове от прелестите на царствената планина. Уединен високо във вътрешността на Родопите, обхванал най-красивите и величествени образувания на Баташката планина, оказала силно влияние върху неговото формиране, откърмила безстрашни чеда, утвърдили в народната памет името на възрожденски Батак като „непокорно селище”, „хайдушко гнездо” и „жертвеник на българската свобода”… Безмълвна история на българския народ, изписана в стотици лобни места, паметници и паметни плочи. Име, което всеки българин носи в душата си още от ученическата скамейка и повтаря думите на поета:
„От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите… Много е далече…” проф. Янко Янев

В Батак израстват видни дейци на Българското възраждане, като тримата игумени на Рилския манастир Йосиф, Кирил и Никифор, Георги Бусилин – първият български студент в Русия и автор на „Български буквар” (1844), Драган Манчов – най-големият, заедно с Христо Г.Данов, книгоиздател и книгоразпространител през Възраждането, един от най-авторитетните представители на педагогическата мисъл и учебното дело. Икономическият напредък на Батак е съпроводен с духовен подем, който се изразява с построяването на църквата „Света Неделя”(1813г.), първото училище (1835г.) с учител хаджи Найден Йованович, селската община (ок.1839г.) и, като естествено продължение на този бурен възход е основаването на читалище. Няма запазени документи и писмени сведения за читалище в Батак преди Освобождението, но за неговото съществуване доказателство е споменаването му във възрожденския периодичен печат и отбелязаната в Летописа на народните читалища преди Освобождението 1871г. за начало на баташкото читалище.
Възстановяването на Батак след погрома на Априлското въстание върви изключително бързо и в средата на 90-те години на дневен ред е пресъздаването на най-важната културна институция – читалището. След двугодишна подготовка – обзавеждане на помещение, набиране на книги за библиотеката, подготовка на проектоустава и узаконяването му – на 7 декември 1897г. се провежда и учредителното събрание, на което присъстват 31 членове, продължители на делото на възрожденците, под председателството на кмета Атанас Ганев. На същото събрание се приема проектоуставът и се избира настоятелство в следния състав: Никола Попов – председател, Трендафил Стефанов Керелов – подпредседател, Атанас Паунов – библиотекар, Тома Костадинов – касиер, Георги Попов – деловодител и членове: Спас Калоянов и Атанас Ганев.За помещение на читалището първите будители използвали стая в училището „Кирил и Методий“.
Основаното през 1897г. читалище е наречено „4-ти май” в памет на великата дата обезсмъртила героизма и трагедията на батачани през Априлското въстание. Към него се откриват библиотека, читалня и бюфет, които се намират в частни помещения. За общоселски културно- просветни инициативи се използва училищният салон. Сформираната театрална трупа изнася първото си представление с пиесата „Хъшове” от Иван Вазов на 25.XII. 1897г., повторена на 6 и 7 януари с намалени цени. Следват драмата „Нещастна фамилия” и комедията „Комарджията”.В един от салоните на училището се приспособява и сцената, където радетелите на културния фронт в Батак играят и първите си представления. През същата година се изнася с голям успех и при оживен интерес първата постановка на „ Многострадалната Геновева“. По – нататъшният репертоар на самодейците се насочва към патриотичната тематика и през следващите години на сцената се играят: „Хъшове“, „Ивайло“, „Иванко“. „Борислав“, трагедията „Баташкото клане“ и др.
През 1900 г. се създава първата лектория към читалището, посрещната с голям интерес от населението. Лекторията започва да изнася редовно сказки на най-различни теми, а от 1909 година батачани основават в читалището и литературна група (кръжок), начело на която застават: Владимир Шопов, Иван Иеремиев, Илия Герджиков и Яню Петров.
Читалището става водещо в културните прояви при празнуване годишнината на Баташкото въстание – 4 май, обявен за официален местен празник. То става инициатор за тържественото честване на 25-ата годишнина на Баташкото въстание през 1901г. Отпечатва изгледи от Батак и неговите околности, целта на които е да популяризира исторически и природни забележителности, да се развиват благородните възрожденски традиции, да се съберат средства за набавяне на книжнина, за закупуване на място и изграждане на собствена сграда.
1906 година е характерна с нарастване на членовете от 40 на 160. От първите години читалището започва да се абонира за различни вестници и списания като: „Пряпорец“, „Мир“, „Народна правда“, списанията: „Мисъл“, „Учител“, „Светлина“, „Македонска беседа“. Голяма заслуга за уреждането и поддържането на костницата-музей в църквата „Света Неделя” има читалището. Повечето от читалищните дейци са членове на Баташкото поборническо-опълченско дружество основано през 1905-1906 година .
Счита се , че читалището поставя началото на музейното дело в Батак. Върху него пада отговорността за съхраняване на старата историческа църква и останките на загиналите.Читалищното настоятелство поема отговорността и полага огромни усилия за тяхното поддържане и подреждане в специални витрини и ковчези, грижи се за запазване интериора на църквата и някои атрибути от въстанието и клането. Осигуряват нарочни лица, които да запознават посетителите с преживяното от батачани по време на Априлското въстание. През 1937 г. читалището електрифицира историческата църква.
Следващите десетилетия бележат ранното откриване на първото кино (1927 г.), закупуване на собствен киноапарат (1939 г.), както и издаването на писмата на Макгахан и рапортът на Скайлър преди това (1912 г.), на История на въстанието в Батак на Йордан Венедиков (1929 г.), на брошурата на Янко Павлов за мястото на Батак в новата история на България (1935 г.). Този устрем, разширен и обогатен, следва своя размах в поставянето на основите на читалищната сграда (1930 г.), на окончателното й завършване (1938 г.) и тържествено откриване на 5 февруари, когато се провежда годишното отчетно събрание в новия салон.
От 1944 до 1989 г. интересът на народната и местната власт към читалището е засилен поради това, че му се поставят идеологически и политически задачи. Започва нов възход и разцвет на народополезната дейност на читалището. През този период то става най-масовата самодейна организация. След обявяването на Батак за град през 1964 г. започва неговото бързо благоустрояване. Центърът на града се оформя около пл. „Освобождение”, около който започва построяването на архитектурният ансамбъл на новите сгради на Общината, Музеят и Народно читалище – паметник „”4-ти май”. Първата копка е направена през 1968 г. Читалището се мести в своя нов дом още през 1974 г., а официалното откриване на целия комплекс става през 1976 г. в чест на 100-годишнината от Априлското въстание, тържествено отбелязана с възстановка на въстанието, направена от самодейци, на площада.
Сградата на читалището е забележителна със своите размери от 1638 кв.м застроена площ с проектант арх. Светла Статкова. Проектът е изработен от Районна проектантска организация – София през 1966 г. Впечатляващи са просторните и светли фоайета на новата сграда, големият театрален салон с 562 места и модерно оборудване, въртяща се сцена,две гримьорни, две кръжочни стаи, стая за чакащи артисти, голямарепетиционна зала, малка зала с 90 места за провеждане на събрания, срещи с писатели, литературни вечери и други мероприятия. В библиотеката са обособени отдел за възрастни, детски отдел, справочен отдел, две читални с общо 32 места и фондохранилище.
Успехите, които постига читалището се дължат в голяма степен на това, че още от основаването си се превръща в център за разнообразна и богата културна дейност. В 125-годишна история на баташкото читалище стотици самодейци и читалищни дейци са оставили своята трайна следа и са били вдъхновение за техните наследници, запазили огънят на родолюбието, обичта към изкуството, народните традиции и ценности. Прекрачвайки за пръв път прага на читалището, будните и талантливи батачани свързват живота си с него, за десетки от тях той се превръща във втори дом. Чест и гордост за нашето читалище е, че тук са работили и творили хора, като Ангел Дойчев и Георги Говедарски – ръководители на естрадно-сатиричния състав, читалищни дейци с ярко присъствия в културния живот на Батак; незаменимия и единствен в града ни и до днес Димитър Велков – ръководител на духовата музика, музикален ръководител на естрадно-сатиричния състав и на много музикални състави, аранжор, оркестрант, създал и въвел в изкуството десетки музиканти; яркия и неповторим, феноменът Георги Мирчев – художник, музикант, преподавател по акордеон в ДМШ, ръководител на духовата музика и още, и още…
В организационния живот на НЧ „4-ти май – 1897 г. бележат трайно присъствие театралните трупи, сатирични състави, естрадно-сатиричния състав със своята богата театрална програма през 70 и 80-те години на миналия век – десетки са заглавията, които те представят пред баташка публика и в цялата област, стотици са самодейците, които отдават сърце и талант на театралното самодейно изкуство, много са наградите, които получават, лауреати са IV, V и VI Републикански фестивали на художествената самодейност. Паметна е за баташкото читалище постановката от самодейния колектив на „Хъшове” с участието на великия Константин Кисимов.
Хоровата дейност в читалището бележи своето начало още през 30-те години. Мъжките хорове през годините сменят своите имена и ръководители, но през 70 и 80- години на миналия век мъжки хор „Орфей” с ръководител Цветан Аджеларски се утвърждава като един от най-представителните читалищни колективи не само в Батак, но и извън него. Съставът му достига до 80 души, репертоарът му е от десетки песни, навсякъде е приет топло и радушно от публиката,, награждаван е многократно за своите постижения.
С традиции е и духовата музика в Батак. Началото й е поставено още през 1945 г. Нейни ръководители през годините са Васил Гинин, Христо Христев, Ангел Вълчинов, Димитър Велков, Георги Мирчев. Детската музикална школа към читалището развива своята дейност в различни школи – школапо пиано (Вергиния Станкова и Даня Узунска), школа по акордеон (Георги Мирчев – единственият й и най-дългогодишен ръководител на школа), школа по класически балет, школа по модерен балет (Грета Стойчева). Многобройни са музикалните състави в историята на читалището – ВИС „Ритъм, „Звънците” (лауреати на IV републикански фестивал и е носители на сребърен медал), „Сателит”, „Параграф”, „Детелини” (лауреати на Vрепубликански фестивал и носители на сребърен медал) и др. Детските танцови състави за народни танци с ръководител Иван Кочев, а по-късно и ансамбъла за народни песни и танци с ръководители Александър Начев и Анета Захариева също завоюват своите успехи пред публика. Дългогодишни ръководители на детски танцов състав „БИС”, а по-късно и на такъв за възрастни са Нели и Димитър Налбантови. По тяхна инициатива всяка година читалището организира през месец май танцовият фестивал „На баташката чаршия”. Забележително явление в историята на читалището е групата за стари градски песни „Мелодия” с ръководители Димитър Захов и Живко Кънев, която завоюва десетки награди от различни фестивали, има участия в телевизионни предавания и печели любовта на публиката на всяко свое представление.
За народополезната дейност на читалището допринася участието на самодейците от женската група за автентичен фолклор, женска фолклорна група „Здравец”, мъжка фолклорна група „Батьовци”, мажоретния състав, клуб „Извори” с р-л Цвета Кънева, чиято цел е събиране, съхранение на баташките бит, традиции и фолклор.
За своята общественополезна и просветителска дейност НЧ ” 4-ти май – 1897 г.” е наградено с орден „Кирил и Методий” I степен.
About us
Meet our team
Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Maecenas vitae tortor erat hasellus elementum at lacus id consequat.